Той вървеше по тънката жица на живота, която всеки момент можеше да се скъса и да полети в пропастта. Бе неразговорчив и странен. Изобщо от хората, които трудно можеш да провокираш с думи.

   Един ден се разхождаше в гората, трудно проходима и дива като джунгла. В дъното се чу весело подсвиркване с уста. "Някой жалък оптимист? - помисли си той. Свирка с уста, като че ли е взел всичко от живота!"

   Из храстите изскочи малко, сиво човече, с бяла брада, облечено в кожи. Плесна двукратно с ръце и тоз час се появи грамаден рис, който връхлетя върху непознатия. Сивото човече наново плесна двукратно с ръце и животното се закова на място.

- Кой си ти, който дръзна да дойдеш в моите владения? - изкрещя човечето.

- Аз ли, аз съм този, който кара хората да треперят, щом се появи някой над тях.

   Непознатият се замисли: "Наистина, силна власт има това човече! Нима и аз не съм същият, когато се появя на сцената! Пред погледа на моите съдници всяка моя нажежена нишка от тялото се отпуска.

- За какво се размисли, човече?

- За какво ли? За това, колко огромно царство владееш - отговори непознатият.

- Една огромна джунгла от човешки души - отговори сивото човече. Виж тоя кръвожаден рис! Той е творение на моята фантазия. Чрез него падат една след друга моите жертви.

   Непознатият заканително махна с юмрук. Сивото човече отстъпи крачка назад. Без да иска се спъна и заплете дългата си брада в храстите. Рисът се хвърли, за да защити своя господар. Чу се изстрел и куршумът се заби в гърдите му. Грамадното животно се затресе. Крайниците му потрепнаха няколко пъти, след което се изопнаха. Беше ловецът, с насочено дуло на пушката си, който изскочи от храстите и обви с яка връв убитото животно.

   Непознатият и ловецът се прегърнаха. Изведнъж се сетиха за сивото човече.

- Наближава и твоя край - извика ловецът. Нима още смяташ, че владееш всички човешки души? Горчиво се лъжеш, всемогъщи владетелю!...