Родителите й бяха селяни, изпратени в града, за да научат местните как правилно трябва да се живее по новото време. И, като всички селяни, цивилизовали се в селяндури, знаеха уреди себе си и светът ти наоколо ще е уреден сам…
Затова я възпитаха в колоритната смесица от селяндурския егоизъм и кухата изразителност на новото време.
Първа поздравяваше срещнатите – особено ако зависи от тях, първа скачаше, щом влезе учителят, първа вдигаше ръка от първия чин отпред. Което си беше трудно при дребничкия й ръст, който я правеше да изглежда по-малка дори от реалното.
Затова завиждаше на съселянчетата от центъра – все деца на избрани хора от околните села, настанени по важната градска част заради умението си да се нагаждат към нагаждачеството.
Дъщерите им си бяха истински селски деца – с едър кокал, яки ръце, гневен нрав… И претенциите, че са новата класа управляващи…
В четвърти клас съученичките й се заглеждаха в по-възрастните – момчета от шести, че даже седми клас. А нея забелязваха все младо ...