8.11.2007 г., 21:38 ч.
Влюбено
1 мин за четене
Влюбена съм.
Видях го при едно пътуване до Бачковския манастир. Отначало не го забелязах, а после, когато погледът ми падна върху него...
Омагьоса ме!
Не можех да откъсна очи от красотата му. Всъщност, не беше толкова красив, малко поостаряващ, но с благородно излъчване и много топло изражение. Стоях, с вдигната нагоре, към него, глава. Беше сравнително строен, леко килнат на една страна. Но някак си това му отиваше.
И, о, Боже! До него съзрях едно цвете! Това ме изуми и умили.
Явно, старикът беше романтичен. Благороден, раздаващ уют. Естествено, че пушеше!
Тайно му помахах с ръка, преди това, оглеждайки се, да не ме помислят за луда. Той ми отвърна, нищо, че остана сериозен. Но аз улових с цялото си тяло и с цялото си съзнание неговия поздрав. Усетих ласката му, усетих нежността му. Прииска ми се да го прегърна, но нямаше как.
Знаех, че пак ще дойда тук, и той няма да си е отишъл. Щеше да ме чака. Защото аз му дадох любовта си безрезервно и от цялото си сърце. И това щеше да го държи здраво на този свят. Вече знаеше, че поне една душа - моята, го обича!
Скоро отново ще отида там. И ще го видя! И ще му кажа колко ми липсва, и как съм влюбена в него!
Коминът на онази старовремска бачковска къща!
Евгения Маринчева
Видях го при едно пътуване до Бачковския манастир. Отначало не го забелязах, а после, когато погледът ми падна върху него...
Омагьоса ме!
Не можех да откъсна очи от красотата му. Всъщност, не беше толкова красив, малко поостаряващ, но с благородно излъчване и много топло изражение. Стоях, с вдигната нагоре, към него, глава. Беше сравнително строен, леко килнат на една страна. Но някак си това му отиваше.
И, о, Боже! До него съзрях едно цвете! Това ме изуми и умили.
Явно, старикът беше романтичен. Благороден, раздаващ уют. Естествено, че пушеше!
Тайно му помахах с ръка, преди това, оглеждайки се, да не ме помислят за луда. Той ми отвърна, нищо, че остана сериозен. Но аз улових с цялото си тяло и с цялото си съзнание неговия поздрав. Усетих ласката му, усетих нежността му. Прииска ми се да го прегърна, но нямаше как.
Знаех, че пак ще дойда тук, и той няма да си е отишъл. Щеше да ме чака. Защото аз му дадох любовта си безрезервно и от цялото си сърце. И това щеше да го държи здраво на този свят. Вече знаеше, че поне една душа - моята, го обича!
Скоро отново ще отида там. И ще го видя! И ще му кажа колко ми липсва, и как съм влюбена в него!
Коминът на онази старовремска бачковска къща!
Евгения Маринчева
© Евгения Маринчева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Да си призная...и аз се влюбих!!!
-
Гале и МАги, сполай, че докоснахте моя възлюбен!
)) С обич! -
Никол, а аз съм посетила Бачковския манастир повече от 1000 пъти! Свекърва ми е от Бачково! А на Рилския още не съм ходила, за мой голям срам и позор!
Здраве и любов ти пожелавам! -
Много красиво.И аз често се влюбвам в разни неща , хванали погледа ми отведнъж.Много е хубаво ,че ни го разказваш. С много обич , Женичка.
-
Много красиво влюбване
Браво за хубавият разказ,мила!!!
Поздрав и прегръдка,Жени!!! -
Доли, радвам се на коментара ти! Христо и Деси - милички!!! Благодаря ви! Людмила, и на тебе благодарности!
Ако го видите моя комин, и вие ще се влюбите...)) -
Ех, браво!!! Чудесно преживяване!!!
Благодаря ти, че го сподели! -
Жени...
Изненадващо, но... прекрасно! -
Неочакван обрат в съзнанието ми, но толкова красиво!!!
Поздравления, Жени!!! -
Колко хубаво си го казала! Поздравления, Евгения!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
