ВОДНО ПОСЛАНИЕ
Имало на света чуден морски бряг, в който се разбивали пищни вълни и разнасяли мелодията на природата. Дългата плажна ивица се обливала от прелестта им и понасяла твърдо ударите им. Тези вълни били заредени с впечатляваща мощ и удивителна нежност. От допира им пясъкът се пръскал на безчет златни частици, които блестели от милувките на слънчевите лъчи и създавали усещане за разкош. Морето изглеждало огромно и поглъщало ненаситно светлината на деня. Искало да попие в себе си цялото съвършенство и да се превърне в идеал за красота. Слънцето не спирало да разпръсква ласките си и да го гали с безграничната си любов. Дори въздухът треперел развълнувано от контакта си с щастливата водна повърхност. Тя станала огледало, върху което танцували отраженията на мечтите на един художник.
Тома взел бялото платно, боите и четката и се отправил към брега. Обичал да рисува, съзерцавайки водната необятност, обзет от спокойствие и светлина. Щом усетил вълните в краката си, се почувствал сво ...