С благодарност към леля С. от автобус №…
Градският автобус, чиято последна спирка беше Централния гробищен парк, се зададе от другия край на широкия булевард. Намали скоростта си преди кръстовището, изчака Негово Величество светофарът великодушно да му даде предимство и спря пред тото пункта срещу пазара. Един млад мъж с чанта за лаптоп, преметната през рамо, слезе, нахлупи зимната си шапка и се отправи към центъра на града. На негово място се качиха двама младежи с маскировъчни панталони, кубинки и късо подстригани глави. На зелените им пилотски якета беше пришит малък български трикольор.
След тях, в последния момент, преди шофьорът да затвори вратите и да продължи по маршрута си, успя да се качи и Колева. За своите близо седемдесет години тя беше удивително пъргава и жизнена. Преди да се пенсионира, когато работеше като учителка по руски език, редовно участваше в работническите спортни турнири по лека атлетика. Все още пазеше в себе си зрънце от своята спортна злоба и хъс. Напоследъ ...