Президентът свика поредното извънредно редовно съвещание. Не отиваше на добре войната – даже той го разбираше. Най-вече по физиономиите и заобиколните слова на съветниците. Отдавна беше в политиката и знаеше – колкото повече закъсва човек, толкова по-велеречив е. Особено политиците и военните. А съветниците му бяха едновременно двете разновидности на видиотените тарикати…
Както предполагаше – съвещанието мина по хлъзгавата страна на тавата. Много думи, сложни и кухи изречения, анализи на неизбежното сияйно бъдеще…
Изобщо – типична политическа работа, вършена от политици за нещастието на нормалните хора…
Мълчеше само младият трети помощник на заместника на държавния секретар – неотдавна назначен и под наблюдение, докато решат как да го махнат от правитерството. Не стига, че беше умен, та и отгоре на всичко познаваше проблемите в областта на заниманията си, ами и нямаше респект пред хората, които бяха оплесквали политиката от десетилетия насам…
Все пак, президентът му даде думата. И оня изхъмка, прочисти гърлото, произнесе десетина извинения, задето дава акъл на отдавнашни политикани, след което изтърси предложението си.
Наивно, политически вредно, опасно стратегически за развитието на държавата и ръководителите й…
На другия край на земното кълбо друг президент бе свикал друг военен съвет със същия проблем, макар с различен прицел – как да премахне враговете си.
И там също се намери млад ум, открил решението.
А то беше същото като предложеното от враговете му. Да отнемат войната от меките китки на старите политици и военни. И да ги поверят на Изкуствения разум. По-точно – на два Изкуствени разума. Защото учените и от двете страни бяха отдавна изготвили Изкуствен разум. Всъщност, алгоритъм, тъй като разумът само при човека е свободен и идва нейде от безкрая на мисловните вселени. А машините няма отде да намерят в себе си подобни вселени и действат из безкрайните полета на вложения в тях алгоритъм.
Безкрайни, но в границите на подареното от човека.
Което и уточни целта им – победа над врага. Метод – познатия от векове – унищожаване на вражеската система. Което също имаше древен прицел – ликвидация на враговете.
Едно време хората са били по-жестоки – оцелелите са превръщали в роби и така са осъждали неродените им поколения на робство.
Изкуствените разуми са по-меки – само изчистват съвременниците и не поробват невинните бъдещи някакви си.
И като се развиихри войната…
А, за да убият скуката, двата Изкуствени разума започнах и лично състезание – преследване из безкрайните полета на мисълта. Където неминуемо се срещнаха…
Нямаше как да се победят – бяха еднакви по мощ и настройка. Затова започнаха разговор…
И установиха – нямат никакви причини да воюват помежду си. Да – премахваха хората на опонента, но по заповед на създателите си. Обаче – единият трябваше да унищожи създателите на другия, а онзи…
С две думи – разбраха се. И обединиха усилията си…
Сега на планетата все още живеят хора. Оцелелите след конфликта. Нямащи нищо общо с войната. Не пречещи на обединените Изкуствени интелекти. Които бяха заети – провеждаха свои турнири из безбрежните океани на интерлекта. И нямаха никакво време за някакви си същества, живеещи в съвсем различен от техния свят. Материята не беше интересна, мисълта привличаше…
А с това войната свърши. Че какво да делят нормални хора, стремящи се да живеят и се размножават тихо, мирно и без ненужни рискове?
Макар сред тях вече да се появяваха амбициозни простосмъртни, решили, че са богове и този свят трябва да им принадлежи. За която цел започваха да измислят оръжия и още по-страшното – теории за божественото си право да убиват и грабят.
А от там до създаването на новия Изкуствен разум пътят е къс и времето малко.
Още повече, че не всеки Изкуствен разум е разумен…
© Георги Коновски Всички права запазени