РосенНиколов (Росен Николов)
30 11
4.04.2019 г., 13:19 ч.

Врабчета 

  Проза » Разкази
710 0 2
1 мин за четене

Лили държеше за ръка чичо си.

Ходеха из морската градина.

- Чичо - каза тя - разкажи ми за Бог! Ти нали си поп?

До нея вървеше мъж малко над 40,немного висок, с расо.

- Сигурно знаеш всичко за него?

- Всъщност не! - каза чичо ѝ - Той знае всичко за нас. За него ние не знаем почти нищо. Ние можем само да го чувстваме, но не и да го разбереме нито да го опознаем.

- А как да почувствам Бог?

- Ето, вземи тези семки... Хвърли ги на врабчетата! Как се почувства?

-Щастлива. И ги обичам.

- Ето, така се чувства Бог!

- А тогава ти защо ти просто не  хвърлиш семки на врабчетата? -попитах тя - Ами ходиш с расо?

- Напротив! Направих го. Ти беше врабчето ми.

 

Автор Росен Николов © всички права

© Росен Николов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??