Приключи ли полската работа, баща ми тръгва през деня с овцете, а дядо - през нощта.
Къща, земя, животни - по старшинство и документи се водят на дядо, на баща ми – нищо!
Заранта дядо подкара животните към поляната до гробищата, заградена с бодлива тел.
Дядо - (с нескрита радост) Това е „стопанският двор”!
Тук всички членове на ТКЗ- то трябва да оставят стоката си...
Вчера се „записал“ и днес откара животните с инвентара!
Вечерта баща ми се върна от саите, а баба и мама вият на умряло…
Баща ми - Какво става?
Баба - Чумата да го удари, бял свят да не види дано!...
Баща ми - Мале, какво е станало?
Баба - Какво по-лошо да стане!...
Баща ми - Сложете нещо до хапна, докато нагледна животните! ...