Не спирам да се сблъсквам със себе си. Обикновено казват, че имаш две основни страни. Едната е толкова опасна, че огледалото ще те опише по начин, по който не можеш да се представиш, а другата точно обратното-символ на чистота и педантичност към която всеки перфекционист се стреми. Проблемът е, че ние нито сме в едната, нито в другата крайност. Стараем се да постигнем баланс и хармония, но въпреки радикалните решения и милионите години опит, от които черпим знания, за да попаднем в тези два стопроцентови случая все още остават непонятни за нас. Тези наблюдения са ме хванали за ръка и ме водят към следващия въпрос- Достатъчен ли съм? Достатъчен ли съм на себе си? Достатъчен ли съ на някого друг? Достатъчен ли съм за да бъда конкуренция? Достатъчен ли съм за да бъде някого, че съм до него? Достатъчен ли съм само докато съм в същата стая?
Достатъчна ли помощта, която отказвам когато някой се нуждае от такава? Достатъчно мъдър съвет ли давам ? Толкова ли са моите възможности като приятел, ...