Умори се. Все пак – магазивчето беше далече, пък той реши да спести някой лев и тръгна пеша. А вятърът брулеше ли, брулеше. Разнасяше хартии, найлончета, всякакви боклуци…
Зърна пейка, поставена сред малка градина. Условно наречена традина – на площ колкото панелно балконче.
Но, все пак – възможност за отдих.
И седна…
А вятърът подмяташе сметта. Която, при липсата на задръжки, скоро взе да се събира в краката му.
От скука се загледа в нея смет. Стари вестници, листчета някакви, амбалажни пликове…
Заинтригуваха го заглавията. Така и така искаше да поседне поне пет минути – загледа се.
Аха, някакъв политолог ли, социолог ли – важното е, че предвижда победа на партия „Зелен листец“ на предстоящите тогава избори. И ги хвали, и ги възпява, и…
Ама що хартия е похабена, що мастило излято, що глупости тръснати на бунището на разума…
А партията „Зелен листец“ я няма днес. Отдавна я няма. Изгуби на изборите, собствениците й си намериха нов бизнес, баламите от митингите им се юрнаха подир други о ...