Втори живот
Катя стоеше на релсите и гледаше извивките им в далечината. Беше привечер и вятъра леко подухваше дрехите и меката ù руса коса. Знаеше разписанието на влака, трябваше да мине всеки момент. Загледа се продължително, след което затвори очи и пое дълбоко дъх. Трябваше да го обмисли за последен път. Все още имаше шанс да се откаже. Но тя не искаше. Не искаше повече да живее. Вече беше решила. След миг започна да усеща вибрацията на идващия по релсите влак. Отвори очи. Ярките светлини, които бързо се приближаваха към нея, я заслепиха. Бързо ги затвори и си пое дъх за последен път...
***
- Ще успеем! - каза Мишел. – Ние сме по-добри от тях.
- Но те ни превъзхождат! - възрази Антонио.
- Ако приложим тактиката, която измислихме, ще успеем.
Мишел и още двама души се намираха в една барака, а отвън ги чакаха няколко испански войници, чието търпение вече се изчерпваше. Търсеха ги за обвинение в разбойничество, тъй като живееха далеч от града и често нападаха коли и карети по пътя, но ...