Втори шанс (трета последна част)
Вечерта преди операцията Иво остана за първи път цяла нощ при нея. Целуваше разплаканото ú лице, прегръщаше любимата жена. Беше гневен на съдбата. Даваше мислени обети, молеше се. Знаеше, че трябва да е силен и заради нея. Започна да ú разказва какво ще правят заедно, когато оздравее, къде ще я заведе.
Малко по малко Елена се успокои, притихна. Почти заспиваше, когато го чу да казва:
- Ще се омъжиш ли за мен, моето момиче?
Това не го очакваше. Сълзите ù отново потекоха. Беше станала много емоционална.
- Добре де, щом те разстройвам, няма да се женим! - се шегуваше Иво. Попиваше с устни вълнението ú.
- Ще се омъжа за теб, глупчо! Само да не съжаляваш после и да избягаш като бившия ми.
- О, не забравяй, аз съм гърмян заек. Нито се плаша, нито се отказвам лесно. Искам да се грижа за теб, каквото и да става. Толкова те чаках. Не те давам на никаква болест. Заедно сме, това е важното. Ще се справим. Ако беше сама, щеше да ти е много по- трудно. Да поспим, утре ще е дълъг ден.
Операцията мина успешно. Чакаха резултатите от изследването. Лена се възстановяваше бързо. Наистина любовта дава цел и криле. Заради Иво и сина си беше длъжна да оздравее. Назначиха ú лъчетерапия. Имаше цял букет странични ефекти. Когато някой е плътно до теб, имаш му доверие, виждаш го отдаден и търпелив, всичко се преживява. Добре, че не беше нужно да се прилага химиотерапия. Иво почти се беше пренесъл у тях да ú помага.
Една сутрин Елена се събуди с пръстен на ръката. Не беше усетила кога го е сложил. Погледна го, той още спеше. Сгуши се до него, гледаше пръстена и се усмихваше.
Минаха два месеца. Елена цъфтеше от любов. Болестта вече беше минало. Иво ú правеше малки изненади, глезеше я. Кой да предположи, че след 25 години ще живеят заедно.
Официално вече бяха семейство, но искаха и в манастир да се венчаят. И двамата имаха нужда да благодарят, да получат благословия.Това беше втори шанс за тях. Всичко, което им се случи, ги сплоти много. Обичаха се, желаеха се.
Ивайло издаде първата си стихосбирка. Това беше любовна лирика, посветена и повлияна от Елена. Направиха турне, за да представят книгата му. Дори той беше изненадан от успеха ú. Всички искаха да се запознаят с музата му. Навсякъде бяха заедно. Така ги приемаха и хората, като Ивайло и Елена - историята на една любов.
© Дани Сулакова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Зазяпала съм се по коментарите и гледам Естрея хвали някакъв разказ. Чакай да видим за какво иде реч и ме отведе при мен
Благодаря за което! Изчервих се наум -
Напомни ми на "Задушница" на Елин Пелин... Бог взима едно, но дава друго (по- добро)! Често събира две самотни души! Браво за разказа!
-
Благодаря Валентин !
Може би втори шанс се дава на всички ни. Точния човек в подходящия момент.
Дано имаме очи да го видим и сърце да го усетим -
Дани, благодаря ти за прекрасния втори шанс!
-
Де да беше така и в реалния живот! Жените сме всеотдайни, никога не изоставяме любимия човек, когато е болен, та бил той и звяр. Но мъжете... случи ми се буквално същото, което си описала и разбрах колко струва мъжът до мен... непоносимо е
-
Просълзих се, прекрасно!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
