мини проза
"И ще видят Човешкия син,
идващ върху небесните облаци
със сила и голяма слава." (Мат. 24:30)
Никой и нищо не предвещаваше Неговото Завръщане. Божият Син беше дошъл на Земята също така мистично, както и при Първата Си Поява. Но както и преди много векове, така и сега човечеството сякаш не бе вникнало в същността на своето земно битие и не бе прозряло истинския смисъл на своето земно съществуване. И пак имаше и глад, и болести, и разрушения, и грабителство, и мъст, и мъки, и страдания, и смърт... Едно бездушно общество, в което обичта към ближния отстъпваше пред двуличието и лицемерието, в което борбата за насъщния се беше превърнала в трескаво ежедневие, нямаше радост, нямаше мечти, вместо любов имаше пошлост, прелюбодейство, злословие, ненавист и вражди, властта беше опорочена и безпредметна, имаше закони, но никой не ги спазваше и не ги прилагаше, възползваха се от създаденото и натрупаното през годините, а после го обезценяваха, оплячкосваха и разграбваха, разхищаваха се ...