Всяка година зимата се изкатерва на Попов дял и се сурва долу, в селото. Засипва го с рехав сняг, който заглушава звънците на джамалите, а после сковава реката, за радост на младите булки, които по Йорданов ден, на Топеница, се отървават само с леко напръскване с вода от кумовете, преди да опънат софрата за гостите. Разправила се със селото, допълзява до Вукова поляна и се просва там, вкопчена в габъровата горичка и леските, ограждащи поляната от юг и от запад. Поляната не e равна, а се спуска надолу, към селото, тъй че зимата бавно се свлича към долния край, докато стигнe къщичката на дядо Вуко. Обхваща я здраво в снежните си прегръдки и се укротява, сънено вгледана в миньорските жилища, от които всеки ден сюрия дечурлига с шейни – коя купена, коя правена – пристигат, за да замразят нослетата си при лудешкото спускане от горния край на поляната. В такъв полусън зимата прекарва до март, когато събира постелята си и се отправя към Рила, за да си доспи – понякога чак до края на юни. Спом ...