Съзнание и Светлина. Мисъл и Облекчение.
Дишам дълбоко, на пресекулки, с непостоянен хъркащ звук. Лошо ми е... Дължа го на болката в гърдите. В устата ми е гадно. Повръщам...
Олеква. Започвам да се радвам. Дробовете отново се изпълват с кислород. Отново и... отново. От мен се стича вода, а след мен - диря от кал и просветващи от слънцето вадички, по които струйките бързо се връщат обратно по склона. Бягат, все едно са били на неуспешна варварска операция, провалена в опита си, малко преди да ме придърпа към дъното на дълбокото езеро.
Заслугата да мисля, да дишам и въобще да съм жив е единствено и благодарение на мургавото момче, извадило ме от водата и пресякло ужаса в най-необходимия момент. Момчето, подаряващо живот.
Виждам само краката му, защото съм застанал като четириного на ръце и колене, с отпусната надолу глава. Той се е надвесил над мен и се интересува от състоянието ми. Интересно, дали е поличба последната ми прочетена книга, където пишеше, че на спасителя се благодари по до ...