Вълк
Всяка сряда ходя да вечерям при майка. Тя винаги ме посреща с думите: "Приготвям се за теб, сякаш Господ ще ми дойде на гости." За нея най-важното е децата да са живи и здрави и нахранени. Сядаме на масата, говорим си, спомняме си хубави мигове от миналото, пием, пеем и понякога се караме.
– Ти нищо не ядеш, ще ти сложа за вкъщи.
– Мамо, недей, ние също сме готвили.
– Да имаш. За какво наготвих толкова неща? Любимите ти сармички, кюфтенца. За нас също ще останат, не бой се. И винаги кара брат ми да ме изпрати, за да ми носи плика с провизии.
Така една студена зимна вечер тя ми приготвя половин печено пиле, кюфтенцата ѝ и разни други неща.
– Мамо, не ми слагай нищо.
– Как така, аз защо съм готвила?
– Мамо, зад блока има кучета и ме е страх в тоя студ да не усетят миризмата на храна и да ме нападнат.
– Брат ти ще те изпрати.
И ето ти скандал.
– Майко, защо го караш да излиза? Тъкмо се е прибрал от работа, хапнахме, пийнахме и пак да се облича и излиза на тоя студ. Добре, ще взема храната, но без да ме изпраща брат ми.
Взимам плика, излизам, майка и брат ми ми махат от балкона. И тъкмо излизам на алеята към нас и...От никъде до мен застана едно куче. Сиво, същински вълк. Учудих се, откъде изникна? Не дотича, просто се появи до мен. Забързах крачка по осветената улица, то забърза също. Намалих крачка, то също намали. Бях спокойна някак, не ме беше страх. Когато наближих блока си, отдалече видях как двете бездомни кучета, които обикалят блоковете ни се затичаха към мен. Сивото куче вървеше от дясно на мен. Когато кучетата се затичаха то се премести от ляво, от там от където идваха те. Двете кучета спряха на място. Аз вървях спокойно. Не се изплаших. Бях си намислила, ако ме нападнат, ще им хвърля кюфтета и докато похапват, ще се скрия във входа. Двете кучета постояха минута-две, обърнаха се и тръгнаха в обратна посока. Сивото куче ме изпрати до входа. В момента, в който влезнах, бръкнах в плика, отворих вратата и исках да благодаря на моя бодигард като му дам едно кюфте за награда. Кучето го нямаше. Качих се в нас, излизам на балкона, мислех като го видя да се отдалечава да му викна и да му хвърля кюфтето. Куче нямаше. Зад блока има детска площадка, игрище за футбол, къде може да е изчезнало. Прибрах се и седнах. Аз току-що влизам с торба с храна. Видях ясно двете ни бездомни кучета. До мен вървеше през цялото време сиво куче. Не е видение. Какво става? Какво става с мен? И в този момент си помислих. Кой ме мисли от отвъдното? Кой би ме спасил на всяка цена? Кой знае пътя от бащиния ми дом до моя нов дом? И си помислих...Това беше татко!!! И съм сигурна, че беше той. Аз не се уплаших от него, аз през цялото време вървях спокойно, аз не се уплаших и от бездомните кучета, защото...защото имах ангел хранител до мен!!!
© Светлана Лажова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Марко, скъпи мой, сто грама повече мексикански коняк Дон Педро, за тези сто грама нали ти казах, аз не те обичам, аз направо те обожавам!!!
-
Светле, ако трябва да бъда честен, ще ти кажа, че ... горе-долу, аз те обожавам, най-малко сто грама повече, отколкото ти мен.
Не ревнувай, моля те ! Такова е положението.
Наздраве ! -
Марко, ОБОЖАВАМ ТЕ!!! Ти си го знаеш, но моля те, не го забравяй!!! Латинка, БЛАГОДАРЯ ТИ!!! Прекрасна си!!!
-
Върнах се пак. Много силно произведение.Поздравявам те отново !
Светле, твоя прекрасен разказ, преди време, ме амбицира и аз да зарежа за малко хумора и да напиша нещо по-трогателно. Направих скромен опит да заприличам на теб и да докосна за миг класиката. Ти си причината. Приятно четене.
https://otkrovenia.com/bg/proza/celuvaj-me-dylgo-2 -
"Аз не се уплаших от него,аз през цялото време вървях спокойно, аз не се уплаших и от бездомните кучета, защото...защото имах ангел хранител до мен!!!"
Така е! Твоят ангел хранител те е пазил!
Поздрви, svetlanal! -
Чудо си ти, самотни вълчо и май няма дресирани вълци, а лъвове има...Защо на вълка врата му е дебел, ами защото сам си върши работата. Той козината си мени, но нрава си -не. Може да е вълк единак, ама аз ще ти досаждам, защото и козината си меня и нрава си...понякога И защото харесвам вълци!!!
-
Ех, чуде... Връщам се понякога при твоя вълк. Вълкът е един, нали знаеш?
-
Greg (Светослав Григоров) Ти си голям, напомням ти го, ако си го забравил!!!
-
Ех Како класически написано. Голяма си!
-
Благодаря ти и аз, Ена!!! Липсват ни нашите близки и ни се иска да вярваме, че са на по-хубаво място и ни гледат отгоре...и ни помагат... Може би това ни крепи да продължим напред и без тях...тук.
-
Хм... страхотно!
И аз ще споделя, че също имах случай, в който починалата ми майка се намеси и ме защити.
Имах тежък проблем, решението на който не зависише от мен... Отидох на гроба й и я помолих да ми помогне... за пръв път плачех не за нея, а от отчаяние...
На съответната важна дата нещата приключиха за секунди, сякаш мина накакъв вихър... и проблемът ми се реши.
Нака че - нашите свидни са до нас.
Пък нека има и неверници, то си техен проблем
Благодаря ти!
((( ))) -
Bezzhichen (Безжичен), за мен е чест, че си при мен, БЛАГОДАРЯ!!! yotovava (Валентина Йотова), обичам да казвам: "Господ е един, но не всички го обичат и вярват в него". Светът затова е хубав, защото е шарен.Ако бяхме еднакви, щяхме да си умрем от скука. Katriona (Кети Рашева), за мен това, което ми се случи...беше чудо!!! Аз вярвам в чудеса!!! Plevel (Силвия Илиева), благодаря!!! marco777 (Марко ), ти ме просълзи, за което съм ти много благодарна!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
-
Няма да ти повтарям, че пишеш невероятно хубаво, защото съм ти го казал преди десет години. Светле, написала си го много силно. С еднаква лекота можеш да разсмееш някого от сърце, както и да напълниш очите му със сълзи. Прекланям се пред таланта ти !
-
Страхотен разказ!
-
Миличка, аз също имах две екстремни преживявания, в които бях сигурна, че се намеси татко от небето! Да ми се смеят колкото искат, така беше, а разказът ти е страхотен!
-
ех...
Коя ли черна душа не е харесала този разказ!!! -
Браво! Много хубав разказ!
-
Поискай и ще ти се даде. Благодаря ти, моето момче вълк!!! Ще продължавам да пиша, както се пее в песента и то заради такива коментари като твоя
-
Лажова, не пишеш просто много добре, невероятно пишеш
-
Порчев, кажи, че пиша много добре, моля ти сеее Няма случайни неща!
-
Лажова, че пишеш много добре няма да ти го казвам, Ама да знаеш колко навреме го пускаш това разказче за ангела-хранител?
-
Костадин, татко ми е казвал, че няма нищо страшно, че когато имам нужда от него, той ще е до мен...винаги. Ако вярваме, че има Бог, трябва да вярваме и че всеки човек има своя ангел хранител, познат или непознат. Харесвам притчите. Една от тях е за един човек и Господ, които се разхождали по плажа. Спрели, човекът погледнал назад към следите от стъпки в пясъка. Забелязал обаче, че много пъти по жизнения му път имало само една следа от стъпки и че това ставало през най-тъжните и унизителни периоди в живота му.- О, Боже, аз забелязах , че по време на най-трудните моменти от живота ми по пясъка имаше само една следа от стъпки. Не разбирам защо, когато най-много се нуждаех от Теб, Ти си ме изоставил сам.“ Господ му отговорил: „Мило мое дете, аз те обичам и никога не бих те изоставил. По време на твоите изпитания и страдания, когато виждаш само едни стъпки, то е било когато Аз съм те носил на ръце!“ Благодаря ти!!!
-
Много е хубаво да знаеш,че някой там горе(за жалост не до теб вече)бди над теб,хареса ми Светле.Поздрав,да му прилееш на човечеца.
-
Да, това направих, Жулли!!!
-
Тук си благодарила на твоя бодигард!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
