Вълшебна пръчица
Алисия беше петгодишна, когато чу от баба си, че желанията се „бъдват”, което означава – „сбъдват” точно на Бъдни Вечер. Едва дочака празника и се помоли с цялата искреност, която можеше да се събере само в едно детско сърце:
„Дядо Боже,
Ти, Който спаси мама, когато се разболя,
Ти, Който даде на тати работа, за да имаме парички за хляб,
Ти, Който си научил баба на всички тези хубави приказчици,
моля те, дай ми вълшебна пръчица, като на феите от тях.
Моля Те! Моля Те! Моля Те!”
После, Алисия се прекръсти, както беше виждала да прави баба ù и си легна развълнувана. Тя вече знаеше, че Бог ще ù даде вълшебната пръчица, но кога и как, щеше да реши само Той.
Годините минаваха и дори самата Алисия не забеляза кога беше завършила гимназия и приета в Медицинска Академия – първата стъпка към сбъдването на мечтата ù да стане лекар. Въпреки че не се беше отказала от молитвата, която тайничко си повтаряше всяка Бъдни Вечер, тя беше осъзнала, че сбъдването на всяко желание е в ръцет ...