Иван Хаджидимитров
ВЪНШНАТА И ВЪТРЕШНАТА СИЛА
Топла пролетна вечер е. Залязващото слънце губи от силата си, а в зелените клони на дърветата припяват влюбени славеи. Мирише на цвят и млада зеленина. Двама съседи са седнали в малка беседка в градинката и се черпят.
- Ха, наздраве. Да изпратим с чашка в ръка този благословен, хубав ден.
- Наздраве - отвръща другият. - Да благодарим на бога за него.
- Обичам, комшо, след работа да пийна и да хапна. Така по-бързо възвръщам силите си.
- Добре правиш.
- Да хапнем и пийнем, докато сме здрави. Това ще ни остане - продължава първият и отпива нова глътка.
Събеседникът му отпива от чашата си и си мисли: 'Твърде лошо ще говори за нас, ако само това ще ни остане. Нима сме дошли на земята само за ядене и пиене. Яденето и пиенето, приятелю, не бива да ни бъдат цел в живота, а да са условия, които поддържат живота." А казва на глас:
- Не всичко е в яденето и пиенето, да не забравяме.
- Прав си, но всеки обича да си хапне добре, да се облече в хубави др ...