Външната красота започва отвътре
Не се чуваха песните на птичките, а:
… Раз, два, три, номер едно си ти,
четири, пет, шест, ти си добър шеф,
имаш ли парички, даваш ги на всички,
имаш ли парички, ходиш по женички…
Спящата красавица усети нечий език в устата си. Той се движеше като змия, която не можеше да излезе от скривалището си. Красавицата отвори очи, за да разбере какво ставаше. Догади ù се и се опита да отблъсне принца, който се бе надвесил над нея. Той сякаш обиден се изправи и изтри с ръкава на ризата си “Версаче” устата си. Спящата красавица се огледа и не позна нищо от това, което я заобикаляше. Леглото ù бе доста по-малко и не беше балдахиново. Завивките не бяха от специалната розова коприна, която майка ù поръчваше на всеки 6 месеца. Нямаше ги придворните около леглото ù. Там бяха само няколко мъже, облечени идентично – в черни костюми и тъмни очила. Спящата красавица бе уплашена и объркана. Погледна към принца за утеха. Той боботеше нещо на мъжете в черно. Обърна се към нея ...