- Защо продължаваш все да бягаш?
- Защото ме е страх. - тихо отвърнах аз
- От какво?
- От неизвестното.
- Защо? - веднага тя изстреля още един въпрос, като всички онези които продължаваше да ми задава с часове наред - Как може да те е страх от нещо което не знаеш какво е?
- Страх ме е и точка. Няма повече.
- От какво точно те е страх?
- Страх ме е от бъдещето - онова голямо неизвестно, забулено в тъмнина и мистерия.
- За това ли се отказа от живота?
Кимнах без да отговарям и отново забих поглед в земята. Този разговор се повтаряше вече от няколко часа, като всеки път се въртеше около два единствени въпроса "Защо" и "Защо". Какъв бе смисълът на това безумно начинание? Какво изобщо целеше тя? Не можех да я разбера ...
- Знаеш ли какво? - попита тя и усетих погледът ѝ върху себе си, но продължих упорито да гледам в пръстите на краката си, сякаш бяха най-интересното нещо на този свят.
- Какво ? - насилих се да отговоря, въпреки че предвкусвах поредният топовен снаряд от въпроси, който всек ...