Във входа две трети от апартаментите бяха необитаеми. И като че ли всеки месец по един прозорец угасваше.
Имаше двама, които можеха да дадат обяснение. Все се мъкнеха заедно и човек би помислил, че между тях е имало нещо навремето. Нещо хубаво. Стояха с часове на пейката пред входа и хранеха гълъби, котки и кучета.
– Мога да ти разкажа всичко – каза жената. – Искаш ли да знаеш?
Каза го на мъжа, който се настани скоро. Обаче той не искаше да знае. Само се опасяваше, че ако се появи теч по етажите, ще е трудно да отворят вратите, за да го спрат. Трябва да ги разбият.
– Ти за това грижа не бери – каза другият от доайените. – За всичко си има начин.
– И какъв е начинът? – попита новодошлият. – Като разбием вратата ли?
Не чу отговор.
Новодошлият се нанесе на втория етаж с цялото си семейство – две пораснали деца и съпруга, на която всички в квартала завиждаха. Едни – заради външността ѝ, други – за децата. Имаше и такива, които ѝ завиждаха заради мъжа.
Направиха набързо ремонт. Доайенът-мъж ...