- Гледай, гледай, това там е Цветана!
- Коя Цветана?
- Оная бе, от нашия клас!
Старата ми съученичка Веселина сочеше към една разплута повлекана, на чиято ръка беше здраво прикрепен дребен мъж. Жената пристъпваше тежко и авторитетно, а мъжленцето до нея, аха и да увисне като чанта в ръката ù. Впрочем, чанта имаше, но в ръчицата на мъжлето. Старата ми съученичка изглеждаше направо страховито. Задникът ù беше увиснал като претъпкана туристическа раница, а циците ù се клатеха, волно пуснати в пазвите така, че почти достигаха до пъпа ù. Цялото ù тяло се тресеше като малеби в чиния, а за сироп служеше обилно течащата пот по цялото ù тяло.
-Това е Цветана? – възкликнах сащисано. – Оная Цветана с плитки до под кръста, която…
Замлъкнах. С Веселина не бяхме близки, но не чак толкова, та да ù разказвам как Цветана беше първата, която реши да ме отрака, въвеждайки ме в мероприятие, наречено сваляне на момчета на градското стъргало.
Цветана не беше добра ученичка. Какво ти? Направо си беше жив зян ...