Навън виеше суровият зимен вятър. Въздушната струя се промъкваше между процепа на вратата и воят допълнително се усилваше. Пламъкът на огнището едва-едва крееше и въглените проблясваха в тъмнината на стаята. Двете тела лежаха отпуснати на покритите с кожа дъски. Неравномерното дишане и честото покашляне на мъжа стряскаше момичето до него и то час по час се изправяше и завиваше възрастния с късата завивка. Превръзката на челото му беше попила кръвта на раната. Двамата бяха намерили временен подслон в тази стара къща, била преди години собственост на стар особняк и скъперник, живял уединено в подножието на планината. Докато бил жив странял от хората, както и те от него. След като починал никой не се заинтересувал нито от него, нито от къщата му. Така тя запустяла, отдалечена от селото.
Поривите на вятъра ставаха все по-силни и настойчиви и блъскаха по вратата. Някъде далеч се дочуха конски копита. Момичето се сепна и се изправи в леглото.
- Татко!
Калоян размърда главата си и отвори очи. ...