ВЪЗМЕЗДИЕТО

Дежурният лекар направи вечерната визитация в болничният комплекс. Хоспитализираните пациентки бяха добре. Стигна до родилни зали и му се обади санитарката от приемно отделение. Има родилка за приемане.

Още от вратата на асансьора чу креслив женски глас, който едва ли не се караше на кротката и опитна санитарка.

Влезе в кабинета и поздрави учтиво. Родилката беше млада и усмихната жена. Майката – сърдита физиономия със стиснати тънки устни, нахален поглед, търсещ да не изпусне нещо ставащо около нея.

Д-р Виктор Благоев си помисли. Познавам я, но откъде? Услужливата памет го върна двадесет и пет години назад. Бавно лентата от отдавнашния спомен изплува. Дружинната е. Псевдопедагожката, сервилна на властта. Тя отне червената връзка на дете, което беше член на казионната детска организация “Септемврийче”, създадена от управляващата комунистическа партия. И защо? За обикновена детска свада, но потърпевшата беше щерка на виден партиен функционер. Властта по онова време нямаше свян и съвест, репресираше дори и деца.

Бащата спокоен човек излъчващ доброта и увереност с нисък тембър на гласа успокояваше детето си за предстоящо изпитание. Видимо бе, че дъщерята имаше повече вяра в него. Връзката с тати беше по стабилна, отколкото с майката.

Д-р Благоев си помисли: “Сега ще ти го върна, раболепно, антипатично същество, падна ли ми!”. Овладя се на момента. “Докторе, я се вземи в ръце. твоята мисия е хуманна, не се принизявай до човек паднал ниско.”

Родилката беше вече настанена в предродилна зала. Лекарят влезе в своята роля на акушер-гинеколог. Направи за всеки случай справка с протокола за раждане. Помисли и прецизира всички действия за предстоящия родов процес. Сенсибилизация, стимулация, и най-важното – убеждаващ психологичен подход и въздействие. Мониторингът с наличната апаратура вече вървеше и отчиташе нормални стойности. Родилката беше интелигентна и възприе всичко, което се направи като подготовка. Това допринесе за раждане пер виас натуралес. В ранни зори се роди момиченце с нормални параметри. Майката без никакви увреждания, напълно адекватна и спокойна

След няколко дни, когато денят полека се изнизваше от прегръдките на нощта, д-р Благоев като отиваше на работа, погледна нагоре. Светеха родилните зали, които не гаснеха никога. Синята светлина само избледнява с утрото. Тук се ражда новият живот, който поема по четирите посоки на света, символично изразени от четирите прозорци.

В отделението за него имаше изненада. Красив, голям, ама голям букет. Художествена книга с надпис и суперлативи за коленопреклонна благодарност от Калина и Д. Раеви. Подобни послания те стоплят душевно и изпадаш в сантименталност. Нещо го подсети, защо няма благодарност и от майката.

След около две години Калина се появи за преглед. Предстоеше й второ раждане. С прочувствени думи попита дали може да разчита на мен. Нямаше комерсиален “избор на екип”, имаше лекарска толерантност. Запита защо в подарената му книга с техните послания нямаше името на майката.

Младата жена се усмихна и разказа.

– С тати, който е психолог по образование, деликатно принудихме майка да ни разкаже защо се получи дистанция между вас. Първо отказа, но после ни разказа всичко подробно. Изслушах поведенческия анализ на баща ми. Спомена какво е било отношението, грижите и професионалното ниво от ваша страна. Това доведе до емоционална реакция и позитивно мислене на мама. Тя направи преценка за стореното от нейното Его и каза: “Разкайвам се”.

Д-р Благоев се впечатли силно, размисли и си каза: “Ако това не е Възмездие.. Как се случва в живота. Сигурно така е било писано семейството да продължи да върви задружно напред”. Мълниеносна мисъл го попита. “А ако не направиш разкаяние, дали тези хора ги застига гневът на възмездието на справедливата и крилата Богиня Немезида?”. “Спокойно, докторе, не търси разкаянието в митологичната философия. Приятно е да разбереш, че тези хора са постигнали нирвана на душевния си мир.”