Възнеслата се душа
(Разказ)
„Мъртвите никога не умират истински. Те просто
сменят формата си. " - Сузи Касем
Пролетта бе дошла само преди няколко дена. Цветята бяха отдавна разцъфнали. Прелетните птици се бяха завърнали и започнаха да свиват гнездата си, за да излюпват малките си. А лъчите на слънцето изпращаха своя досег към земята.
Само в една малка къща всичко бе в черно-бял цвят: стаите, прозорците, вратите, масите. Абсолютно всичко. В една от стаите на къщата на едно легло лежеше един дядо. Името му бе Захари.
Дядо Захари се бе разболял още по време на зимата, когато тя бе дошла. И за лекарите бе цяло чудо как той се държеше и крепеше. Той кашляше - тежко , сухо и мъчително. А след това, поставяше веднага старческата си немощна ръка на гърдите си. Сякаш кашлицата пробождаше дробовете му, с които се бореше и мъчеше да диша. Тъмни кръгове се появиха не след дълго под очите му и той с всеки отминал ден отпадаше и отпадаше физически, докато не се смали и стана вейкичък като малка тънк ...