- Здрасти! - казах.
- Какво ? Ти нещо викаш ли ми. бе ?!
- Не, не просто те поздравявах.
- Къв' си ти, че да ме поздравяваш?
Замълчах си. Бях се уплашил. Той ме удари в стомаха. Направи го пак и пак, и пак. Паднах. Видях бледия му силует. Той се отдалечаваше. После припаднах.
Свестих се у нас. Майка ми викаше нещо, както винаги. Аз усетих гняв. Станах, взех чаша. Тя почна да ми вика. Ядосах се. Как тя ще ми вика?! Ненормалница. Строших и чашата в главата. Тя припадна. Не ми пукаше за нея. Тръгнах за училище. Не си бях написал домашното. Щяха да ме бият. Взех си ножа.
- К'во става бе, негодник? - викна ми Емо - Давай домашното веднага! И ти казвам, че, ако не е вярно като миналия път, ще те потроша!
- Ето!
- Ето!? Ще ми викаш "Заповядай"! Разбра ли ?
- Ще ти викам, както си искам!
- Какво? Хей, Дейвид тоя се бъзика! Ела да му покажем кои сме!
Взех ножа в ръка. Сега ще му покажа на този ненормалник. Ще го заколя, ще му изтръгна вътрешностите, ще ги опека и ще ги изям. Ще бъде красиво! Ха ...