7.06.2014 г., 10:33 ч.

Ябълков цвят 

  Проза » Разкази
1302 1 3
3 мин за четене

    Ароматът на печени ябълки и карамел се носи във въздуха. Излиза из отворения прозорец на малката кухня и се ниже до самия край на дългата улица, която води право до пазара. Ако човек надникне през прозорчето, ще да я види да реди усърдно тавите с току-що изпечени червени едри ябълки, покрити с хрупкава карамелена кора. Отстрани в кошницата вече бяха наредени онези, които най-първо бяха готови. Тя е облечена със зелена рокля на цветя, която стига малко над коленете ù. Кожата ù е гладка, а слънчевият загар ù придава цвят на тъмен шоколад. Пепеляворусата ù коса се спуска на едри вълни до кръста. Сложила е широка диадема, която прибира косите назад и разкрива прекрасните черти на лицето ù. Носът ù е тънък и малък, очите – пъстроцветни. Като някой животворен извор е, от който струи женственост и красота.

    Всяка сряда и събота тя става рано, преди още да е изгряло слънцето, слиза в кухнята и започва работа. Изпича карамелените ябълки, след което ги чака търпеливо да изстинат, за да се превърне карамелът в тънка стъклена обвивка. След това отива на пазара, където ги продава.

Ябълките са готови. Тя внимателно ги премества от тавата и ги реди в двете големи плетени кошници. Поемайки кошниците в ръцете си, тя напуска къщата и тръгва по дългата и стръмна улица. Движи се като прелестна феерия от цветове, стъпва леко и грациозно. Над улицата се носи ароматът на печени ябълки и карамел, който навлиза през отворените прозорци на къщите. Срещат я минувачи, които я поздравяват. Тя отвръща с топлина на поздрава им, спира се и разговаря с тях. Те попиват от енергията, която излъчва тялото ù и  сякаш от тоя разговор се зареждат и стават по-бодри.  

   Стига до пазара и сяда на мястото, където винаги стои – до старата чешма в близост до розовите храсти, растящи там. Бързо привлича погледите на хората. Един по един започват да прииждат купувачи. Пленени от аромата на карамел или от неземната женска красота, те купуват от червените плодове. Тя се усмихва на всеки, дарява го с прелестта си.

    На ъгъла отсреща стои млад мъж. Облечен в сако и панталон, той наблюдава приказната хубост, която се разкрива пред погледа му. И той като купувачите на печени ябълки е сякаш омагьосан от някаква странна магия, която пленява съществото му. Дълго време сините му очи я гледат и попиват красотата ù, запечатват всеки детайл на стройната ù фигура, запомнят движенията ù. За миг наблюдателят отмества погледа си и тръгва към розовия храст. Той избира една алена роза, която откъсва внимателно.

     Отправя се към Нея. Застава на опашката и чака. Не след дълго се намира пред самата красота. Погледът му среща нейния и се разбират сякаш веднага. Ръката уверено, но предпазливо се протяга и подава червената роза. Свенлива усмивка се появява на лицето ù, погледът ù се свежда надолу. Поема срамежливо цветето, вдишва аромата му. Той не сваля очи от нея. Тя се навежда и взема от кошницата последната останала ябълка.  Подава му своя дар. На свой ред той го приема като най-скъп благодат. Тя поема кошниците в нежните си ръце, поглежда непознатия в очите и го дарява с магична усмивка. След това се обръща и поема по стръмната улица нагоре.

   Той стои дълго и я наблюдава, вдишва от красотата ù, която го поглъща. Наслаждава се на стройната ù осанка, на прелестното ù обаяние. Тя се скрива зад ъгъла и изчезва от погледа му. Той поглежда ябълката, която е забравил, че държи. Допира я до устните си и тръгва по стръмната улица след Нея...

© Виктория Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много... нежно описание на... - любовта....
    "Ароматът на печени ябълки и карамел се носи във въздуха".
    Поздрави от мен.
  • Благодаря !
  • Прекрасно!
Предложения
: ??:??