Рекичката криволичеше край пътя и отвеждаше мислите на момичето право в селото. Шофьорът познавеше добре този път, но автобусът пъхтеше в завоите. Може би, защото беше вече старичък или
защото се чудеше накъде е тръгнало това младо момиче с голямата си пътна чанта.
Девойчето, седнало самичко на задната седалка, гледаше навън, а в душата му се бе промъкнала
лека тъга. Сутринта се бе раздело с родителите си и бе осъзнало, че вече ще живее самичко в това забравено
на край света селце. Но в душата му потрепваше и надежда. Кметът бе обещал в телефонния им разговор
да намери прилична квартира и любопитството на току-що завършилата студентка припкаше напред,
изпреварвайки уморения автобус.
До стаята на втория етаж се стигаше по изронени външни стълби. Самотната възрастна хазяйка ги
премиташе доскоро от снега, но вече нямаше сили да се качва до горе. Отваряйки вратата, Кристина усети
мирис на застоял въздух, примесен с нафталин и спомен за живот, превърнал се в ябълков ошав. Двойното
желязно л ...