Разказът е истинската житейска история на мой роднина
Не било много отдавна. Но хората имали други обичаи, нрави и традиции. Семейството било на почит, нравите - строги, а традициите се спазвали безпрекословно. Тачело се богатството и всеки се стремял да го постигне, както може. Момата не можело да има близки отношения с ергени преди сватбата. Но се случвало и изключения, при които родителите бързали да предприемат необходимите мерки, докато не е късно.
Бащата и майката били категорични: момата им няма да се омъжи за бедняк. Те знаят, „от работа не се хубавее , а се гърбавее“. Изпитали са трудностите на живота, напатили са се доста и единственото, за което сега мечтаят, е да омъжат чедото си в богат род. Но момата е непразна, а семейството на момъка , макар и работливо , е едно от най-бедните в селото.
След няколко безсънни нощи , решават да я пратят при роднини в далечен град, докато роди. После ще харижат детето на бездетно семейство. Стоянка- тяхната дъщеря, няма и да я питат. Тя няма думата.
Притихнала и изплашена, Стоянка заминава при роднините. Ражда детето , но дори не го и вижда. Родителите й вече са намерили на кого да го харижат – честни, трудолюбиви и сериозни хора. Новото семейство с радост приема бебето, дават каквото могат за него и обещават да го отгледат с грижа и обич.
Огорчена и съкрушена Стоянка се връща у дома . Принудена е да забрави любимият момък, пък и той, някъде се запиля…
Скоро родителите й намират богат мъж и тя с неохота се омъжва за него. Отива в богат род и заживява там, работейки почти наравно с наетите работници на полето и по нивите. Научава се да върти и богатската къща и да посреща важни гости в хана на мъжа си.
Не след много време се сдобива със син, после и с щерка. Животът се търкулва като кълбо прежда. Постоянният труд и грижи помагат да забрави невидяното дете. Мисълта , че ще е оглеждано добре донякъде я успокоява.
До 16-тата си година Янко е обкръжен от много обич и всеотдайност. Отива да учи в гимназията в съседния град. В края на всяка седмица се връща в къщи и понеделник отново е в училището.
Един ден, случайно или не, го среща непозната жена, която му казва, че е осиновен. Янко е в шок. Започва да си спомня случаи, които го убеждават, че това е истина. Зашеметен от обида и ненавист към осиновителите, той се разболява. Две седмици не се връща вкъщи.
Обезпокоени, майка му и баща му идват да видят, защо не се връща . Заварват го болен и разстроен. Разбират причината и го убеждават да се върне вкъщи, да се погрижат за здравето му. Обещават му, че като оздравее и като премисли, ако иска, може да потърси жената, която го е родила. Янко се съгласява.
Учебната година свършва и през ваканцията той успява да открие родната си майка. Много се вълнува, докато чака пред богаташката къща. Зад портата се чува глъчка от хана, в който чорбаджията - мъжът на майка му, разговаря с пренощувалите там търговци. От двора на къщата се чуват и детски гласове , вероятно от децата на майка му.
Излязлата на портата жена го гледа подозрително, враждебно. Като разбира, кой е и, че е дошъл да се запознаят, Стоянка отсича ядосано: - „Не искам да идваш повече! Ти си имаш майка и баща! Да не съм те видяла втори път, тука! Аз имам свои деца!“ – и бързо се скрива зад дебелата порта.
Янко е потресен! Не е очаквал такова нещо от родна майка. Всичко друго, но не и това! Тръгва си, сълзите рукват. Връща се съкрушен, три дни и три нощи ни яде , ни спи. Седи в градината, плаче, наблюдава тревичките, пчеличките и пеперудите. Гледа волните птички в небето и си мисли “Защо не съм птичка!“. Постепенно сълзите пресъхват. Започва да се грижи за градината .
Лятото минава. Завършва училището и тихо и кротко отива да работи в по-голям град.
След време се оженва , ражда му се дъщеря. Той е грижовен съпруг и баща. Годините минават.
Следва
© Anastasia Всички права запазени