- Приятно изкарване. Забавлявай се! - усмихнах се на слушалката.
- Благодаря. Все още имаш възможност да дойдеш...
- Не - сепнах го - благодаря за поканата, но знаеш, че няма да се чувствам добре в компанията на "синята кръв" - визирах високомерните му приятелите за маса, които и той не понасяше, но за малкото време, което прекарваше в града, трябваше да поддържа някакви контакти и беше почти търпимо. - Ще се чуем утре, чао! Целувам те...
- Лека нощ!
Затвори телефона толкова бързо и спокойно, сякаш аз съм никой... А, ако наистина е така? Ако аз съм поредната компаньонка? Оставих телефона на малката табуретка до леглото ми, която е мой верен приятел още от ранно детство, когато падах от леглото. Сега не падам, но имам нужда да е наоколо, просто внася спокойствие. Не смея да проверя какво значи според Фън Шуй, защото не съм готова да се разделя с нея. Обърнах се към стената, пъхнах ръката си под възглавницата, поех дълбоко дъх и заспах.
Сънят ми бе прекъснат от рингтона ми. Протегнах се ...