Юношество
Юношеството настъпва неусетно. Довчерашното дете изведнъж се променя. Оглежда се в огледалото. Това за него е ново. Преди не се е интересувал как изглежда в собствените си очи, както и в очите на околните. За външността му винаги се е грижила майка му. Тя го е обличала по свой вкус. Моята майка ме обличаше много хубаво (това било мнението на другите, научих го много по-късно). Беше шивачка, шиеше ми панталонки и елечета без ръкави с разни декоративни шевове. Не знам защо ги наричаше “болеро”, и обезателно шапка-пилотка с пискюл отзад. Старите снимки от семейния албум го доказват.
Зимно време, децата носехме дълги рипсени чорапи, бежов цвят, захванати с жартиери. Момчета и момичета по един и същи образец. То и без това през онези следвоенни години, нямаше голямо разнобразие на стоки. Зимата носех голф от трикотажен плат, дебели вълнени чорапи в туристически обувки, които баща ми правеше от юфт, с дебела подметка от автомобилна гума. Палто от вълнен плат с качулка завършваше то ...