Живеем си относително безгрижно. Няколко стари муцуни сме останали, гдето все още поддържаме постоянен контакт помежду си. Както и да го смятаме, вече сме в такава възраст в която сме по-близо до пенсионерите над 60-те, отколкото до двадесет годишните дечурлига от новите поколения.
Жулим си биричка в неделя след обед в „Македонска среща” под навеса и си бърборим. Битовата кръчма зад мола на „Стамболийски”, отдавна ни е нещо като сборен пункт в който почти всяка неделя след обед, се събираме да се преброим живи ли сме, здрави ли сме и как още плуваме в жизнените перипетии през работната седмица.
Разговорите ни се въртят между бурните спомени от 90-те и скуката на реалното ежедневие днес. Трътлестите сервитьорки ни знаят добре и само от време на време сменят празните ни халби с пълни, дарявайки ни с угоднически усмивки.
Тъкмо щях да кажа на тайфата, че Тишо май няма да надзърне днес дали сме тук, когато го видях да се задава по пътеката към заведението.
Тишо Тихия, е най-успелия бизнесме ...