“Cancel my subscription to the Resurrection
Send my credentials to the house of detention
I got some friends inside” Джим Морисън
Хаос, безредие, дни на японската креативна бетегловност; провеждат се в тиха необезпечена тъга; реят се из блед въздух като подскоци на крилато прасе (същото като пегаса, но е малко по-зурлесто); кредитор-бездетен, потъва надолу; завит от безпощадни желания, стичащи се на звезден прах; полепват по корубата му, развита от не-точно-преднамерен-страх-от-Желаещите. Денят се зарива в собствената си невменчива, втора метаморфоза... плъх, дете, криле... плъх, дете, прасе... плъх, плъх, плъх... дете, дете, дете... Ницше стене драматично някъде из потайните дебри на гроба си; смисълът разтрива ръчички някъде съвсем наблизко; пуши пура, налива се с визин и си мисли за Шон Конъри. Лентата се спуска бавно пред очите ни, забравила страха от самата себе си; филмът започва, аплодиран от готовността ни... за нещо ново!!!
... When the music`s over…
Облягам се на безплътна ст ...