За голямата любов...
(На М.)
И тя - любовта си отиде, силната и голяма любов... Може би завинаги. И целият свят беше пуст. Какво е да обичаш до толкова истински и безгранично, че да си готов да умреш само, за да докажеш, че наистина обичаш? Аз вярвам в тази мълчалива любов, носеща винаги повече тъга, отколкото щастие. В тази любов открих себе си и с тази вечна любов ще живея, дори и без него - безмълвен и студен като никога. Защото съм родена да обичам и защото ще обичам, напук на всичко. Просто ще обичам...
Миг след миг стрелката на часовника побъркващо отмерваше всяка секунда. А тя стоеше сякаш в нищото и не ú беше останала даже надежда... надеждата за нещо добро. Какво можеше да направи сега? Един отчайващ поглед вече не можеше да върне нищо. И тя спря да живее, да чувства и да вярва... Остана сама в един свят, създаден от двама за двама... Не ú трябваше друг. Само с един момент, един невероятно неподходящ момент всичко градено се съсипа и тя нямаше сили и не искаше да го гради нано ...