За хората и птиците
Имам един приятел, който е много беден. Човек като чуе думата „беден“ си представя някакъв измършавял, неугледен и занемарен човек, чиито живот се е стекъл така, че сякаш съдбата е играла на комар с него и е спечелила. Този мой приятел си няма нищо – нито котка, нито куче, нито дори семейство, а камо ли лек автомобил. Все пак е беден… Живее ден за ден, облича едни и същи дрехи, които са чисти, но извехтели от многото пране. Обича да ходи пеша, затова има развити прасци и изкривени обувки. Понякога се усмихва, например когато някаква заблудена птица по грешка му се изаква на канатката. Вярва, че това носи късмет, но не знае, че акото е било предназначено за друг.
Един ден той ми се обади. Почудих се дали да му отговоря, но в крайна сметка го направих. С несигурен глас ме помоли да се срещнем и да пием кафе. Стана ми неприятно, как пък точно този ще ме кани на кафе?! Помислих си, че ще ми иска пари. Започнах да мотая празни фрази, че съм много заета, че работя до късн ...