Тази лятна първоавгустна вечер реших да се поразходя из центъра на София. Цял ден времето беше горещо и сега се беше появил приятен ветрец, който разхлаждаше тълпите от хора, решили да излязат навън. Минавайки през градинката срещу народния театър, забелязах множеството, което седеше по пейките. Всичко беше като в приказка: пенсионерите играеха шах и помежду другото обсъждаха политиката и последните идеи на управляващите да им подарят по един GSM с безплатни минути; млади семейства с деца се бяха настанили на пейките до фонтана, гледащи право срещу главния вход на театъра. Малко по-надолу имаше многобройна тълпа от шумна и весела младежка компания. Пейзажът беше допълнен от свежата окосена трева и многото насадени цветя. И ако бях попитал всички тези представители на обществото, в този момент, кое е най-важното в живота, то сигурен съм, че ако не всички, поне повечето щяха да отговорят любовта. Дали, обаче някой би се сетил за любов, ако им бях казал, че гаджето ми е бременна, а е на 16 години? Едва ли някой щеше да попита дали тази бременност е следствие на любовта на двама млади или по-скоро щяха да започнат да цъкат с език и да съжаляват "бедното" момиче защото му се е провалил живота! Вероятно някои щяха да подхвърлят нещо от сорта "тия не са ли чували за презервативи", а трети просто щяха да нарекат приятелката ми курва... И на никой нямаше да му мине през ума за любов!Всички щяха да оплюят бъдещата млада майка, вместо да се радват, че тя носи в себе си олицетворението на една много чиста и красива, ученическа любов! И защо? Защото е само на 16!!! Започнах да се чудя кой и защо по дяволите е наложил на това общество, че ако имаш дете на 16 живота ти е напълно опропастен, а ако родиш на 23, то същият този живот ти е добре подреден и много хора биха ти завидели. Откъде дойдоха тези догми? Нима като родиш на 16 ставаш по-глупав и не можеш да завършиш образованието си после? Или пък да ставаш инвалид след раждането, та след това не можеш да работиш? Защо хората искат да те накарат да се срамуваш с плода на твоите дълбоки и искрени чувства, вместо да се гордееш с него? Откъде накъде това общество ще те мисли за прокажена, а не мисли за благословено детето, което живее в утробата ти? Предполагам, че повечето от вас, които четете това в момента ще кажат, че едва ли ще говоря по този начин, ако моята дъщеря дойде един ден и ми каже, че е бременна на такава крехка възраст. И може би са прави. Едва ли ще посрещна новината с фанфари, но със сигурност няма да й кажа, че си е погубила живота и така да намрази детето си, а напротив ще я накарам да го обича двойно повече! Бързайки към вкъщи, за да напиша всичко това преди да ми е излязло от главата, минах покрай едно семейство. Точно в момента, когато ги подминавах, детенцето, което беше на 3 или на 4 годинки, попита майка си следното нещо: "Мамо, животът е велико нещо, нали?"
П.С: Всичко написано е провокирано от уплаха на един мой близък. Аз нямам приятелка, нито бременна такава :)!
Абе момче! Няма лошо, ама май малко сте поизбързали. Само че това ще го проумееш по-късно, когато в момент на любовен екстаз ти каже булката: " Ти знаеш ли, че Иванчо пак няма цървули?"...
А бе.... С това П.П май се застрахова без никой да те е питал ама хайде, ние ще ти повярваме! В това нещо горе, зададе много въпроси, които едва ли щеше да задаваш ако знаеше за каво иде реч, какво е дете, дете да гледа. Да загуби годините на младистта си за да гледа детето си, а повярвай ми това не е да ядеш пастички и боза - това е отговорност, която трдно се носи от детските плещи. Но да не задълбаваме, като ти дойде до главата ще разбереш....
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.