За нея
Всичко свърши... както всяка приказка, така и тази имаше своя край. Останали само спомени, кратки моменти, напомнящи колко добре ми беше с теб. Наистина колко спомени... за толкова кратко време се опознахме толкова добре, знаем толкова неща един за друг и прекарахме незабравими мигове. Не се разбирахме, но пък затова много се обичахме. Обичахме се така сякаш няма да има утре, сякаш това са ни последните мигове заедно и искаме да си кажем всичко. Не спирахме да мислим един за друг и си казвахме колко много сме си липсвали като се видим. А когато не се видим, клавиатурите ни се счупваха от писане. При всяка първа възможност излизахме, разказвахме си как ни е минал денят, смеехме се на хората, смеехме се един на друг, бяхме „непобедими” заедно.
И така създадохме една любов... една любов, но не нашата. Събрахме други две сродни души. Така в комплект двама по двама бродехме из не чак толкова дългите улици на нашия град. Като добре смазана машина всички се разбирахме. Чудехме се, как ...