Приятелите ми казват, че съм стар ерген по рождение, и мисля, че са прави.
Винаги съм имал малко по-предпазливо отношение към връзките си с противоположния пол, сякаш инстинктивно съм усещал склонността на представителките му да навлизат твърде шумно и недискретно в личното ми пространство. По тази причина, докато всичките ми познати вече бяха женени или живееха на семейни начала с половинките си, аз бях имал всичко на всичко само едно подобно няколко месечно съжителство, и още тогава се зарекох, че ще е последно.
Не мога да скрия, че в един момент бях силно впечатлен от перспективата да споделя живота си с тази млада жена, изглежда бил съм влюбен, защото с друго не мога да си обясня този период на временно умопомрачение. Понеже, откакто живея сам, съм свикнал с точно определения, създаден от мен порядък в дома си, и някъде малко след третия месец ми стана ясно, че тая няма да я бъде. Все по-трудно преглъщах незначителните на пръв поглед, но дразнещи дребни намеси в дома и в живота си ...