…Имаше едно време един пустинен шейх на име Ахмед Бен Хасан. Славата му на велик и безстрашен войн се носеше от сенчестите скали на Мъртвия град до отсечените върхове на трите палми, растящи край оазиса на Прокълнатите. Шейхът бе млад, смел и силен. Но едно видение го преследваше и не му даваше мира. Често денем, когато препускаше под жарките лъчи на пустинното слънце, виждаше в далечината приказни картини: млада девойка се носеше върху сребриста кобила, оставяше след себе си искряща диря и потъваше в блясъка на някакво зарево, събрало в себе си всички цветове, познати на човека. (Мираж, оптическа илюзия, която се среща при резки разлики в температурата и следователно в плътността на приземните въздушни пластове. Това пречупва светлината, когато тя преминава от един слой в друг. В резултат връзката между обектите и хоризонта се изкривява.) Това се случваше само в най-горещите дни, когато и най-слаб полъх не раздвижваше нажежения въздух, а пясъкът блестеше с толкова ярка бяла светлина, ...