Вече нищо не разбирам.. Преди си мислех, че ми е ясно това, онова, но вече не. Слязох от 4 тия етаж на училището, в лавката. За обяд. Преподавам литература и история на осмокласниците. Понякога пиша собствени нещица. Преди ги показвах на жена ми, но когато ме напусна и взе децата, спрях да имам на кого да ги чета. Не знам, замисляли ли сте се, но писането е като полов акт. За него са нужни двама. Говорим за литературата, все пак. Та, и при двете - писането и секса, въодушевлението и изтощението си приличат. Както и удовлетворението. Авторът е мъжът, а читателят - жената.Тя може още и още, но ти си ограничен. Трябва ти кратка почивка. Периодично. Ти, даваш, тя получава. Тя също дава, но по пасивно. Нейното чувство е твоят заряд. И така, ти чукаш ли чукаш по клавишите, а тя пъшка ли пъшка, четейки написаното. Понякога може и да мълчи. Може също да захвърли книгата. Понякога ти може да приключиш, но тя не, и да не е доволна от това, че си я зарязал на средата на историята. Но се случва и ...