За последен път
Ужаси, да не се чете от лица под 18 години
Най-сетне бе с нея. Сам. За последен път. Имаше около пет минути на разположение, после никога повече нямаше да я види.
В моргата бе мъртвешки тихо, множеството климатици разнасяха ледено дихание в цялото мрачно помещение. На четири маси лежаха четири трупа, първият от които бе на неговата любима. "Кайла" - той прошепна името ù и в мигом очите му се навлажниха. Погледна лицето й - восъчнобледо, с мъртви очи и затворени плътни устни - досущ като заспала. Да - тя за него беше заспала, тя не бе умряла. Той застана над нея, наведе се и я целуна по устните. Студът го отблъсна, но след миг превъзмогна неприятното усещане и отново допря устни до нейните. Бяха груби и твърди, но все пак те не бяха на друг, а на Кайла. Той ги облиза с език, след което се изправи и отново я загледа. Беше същата като преди - красива, с правилно лице, дълги руси коси и красиви вежди. Очите й бяха полуотворени и гледаха празно. Като поглед на възбудена жена ...