Петък е. Поредният за много. Но за това момиче, беше малко по-различен и по-специален от преди. Отново стана в същия час, оправи се за работа, отиде на спирката, хвана си автобуса и стигна до спирката, която в продължение на 9 месеца пристигаше. Отново мина по същия площад, на който се движеха хората, бързащи за работа. Отново стояха кучета, прегладнели и измръзнали от студената вечер. Колите тъй забързано се движеха, че пропускаха да изчакат пешеходци, стъпили на пешеходна пътека. Дърветата бяха обагрени със сякаш боядисани от художник листа, които бавно и постепенно падаха на земята. Витрините бяха със същите дрехи, с които тя ги беше видяла и предния и по-предния ден. Вероятно щяха да постоят и на следващия, но за нея тази кратка обиколка от вглеждане на всичко това, беше като необикновен сън. Сякаш го е очаквала твърде отдавна, а когато това се случваше, тя не разбираше какво става. Всичко й беше толкова познато, та чак до втръсване, а тя се чувстваше сякаш е в бездънна улица и вси ...