За пред хората

7.09.2023 г., 10:32 ч.

Проза » Разкази, Хумористична

5.0 / 2

377 1 0

1 мин за четене

Чистачката усърдно бършеше кристалната ваза и с леко презрение следеше развихрящия се хаос в залата. Нищо особено – очаквано посещение на някаква чужда делегация. Такива имаше понякога по две на ден, най-често всеки ден. Даже тя познаваше правилата и можеше да изреди ритуала, но винаги с известно удоволствие следеше хаоса и паниката на всякаквите шефове. Ми – не знаят. Ако знаеха нещо – щяха да работят, а не да дрънкат и се пъчат пред камери и фотоапарати…
- Премиерът, премиерът… - пелтечеше един – Давайте го по-бързо, да заеме мястото си
Изтикаха напред някакъв – по-скоро щраус на диета, с гладен поглед и наострени уши.
- Тук, отпред – занарежда пелтекът – Да легне… Така, така… Най-отпред да е на снимката… И да може останалите да стъпят отгоре му… Имаме и по-дребни лидери, подпора им трябва…
Премиерът напразно се опитваше да протестира, после млъкна. Когато го главиха за тоя пост, ясно му обясниха – говори каквото му казват, прави каквото му наредят, единствена грижа – да не отваря из ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Високосният ден
Ще помня винаги

ЩЕ ПОМНЯ ВИНАГИ на Росица Копукова с огромна признателност Аз помня винаги доброто. И злото помня в ...
Черният Кадилак

Черният Кадилак Стивън беше приклекнал и развиваше болта на контакта с отвертка, когато видя как чер...
Огледалният шах

Ще се сбъднат ли мрачните прогнози на д-р Емануил Ласкер /вторият официален световен шампион по шахм...

Още произведения »