Чистачката усърдно бършеше кристалната ваза и с леко презрение следеше развихрящия се хаос в залата. Нищо особено – очаквано посещение на някаква чужда делегация. Такива имаше понякога по две на ден, най-често всеки ден. Даже тя познаваше правилата и можеше да изреди ритуала, но винаги с известно удоволствие следеше хаоса и паниката на всякаквите шефове. Ми – не знаят. Ако знаеха нещо – щяха да работят, а не да дрънкат и се пъчат пред камери и фотоапарати…
- Премиерът, премиерът… - пелтечеше един – Давайте го по-бързо, да заеме мястото си
Изтикаха напред някакъв – по-скоро щраус на диета, с гладен поглед и наострени уши.
- Тук, отпред – занарежда пелтекът – Да легне… Така, така… Най-отпред да е на снимката… И да може останалите да стъпят отгоре му… Имаме и по-дребни лидери, подпора им трябва…
Премиерът напразно се опитваше да протестира, после млъкна. Когато го главиха за тоя пост, ясно му обясниха – говори каквото му казват, прави каквото му наредят, единствена грижа – да не отваря из ...