Нощ... пълнолуние...
Тази нощ ми се налага да съм буден. Часовникът ми показва 03:15. Седя и гледам пълната луна. Мисля си за пътуванията в сънищата си в последно време... мисля и за това, че пълнолунието е специално време за вълчия народ... Съвсем спонтанно вдигам глава, присвивам назад уши, насочвам муцуната си към луната и надавам кратък вой... Хм?! Нямам спомен да съм заспивал, а пък съм във вълчата си форма!
Оглеждам се... Мястото, където съм попаднал, ми прилича на свят три, означава ли това, че съм стигнал до тук по друг път, различен от пътя на съня?
От тук насочвам за миг силата си към свят едно, за да изпратя кратко съобщение към един специален нулев свят - "Не си сам..."
Продължавам напред...
- Здравей - вече не се учудвам на Ръмжача и способността му да се промъква незабелязано, какъвто и номер да пробвам да го усетя предварително - се проваля, така че вече даже не си давам зор.
- Здравей - казвам и изведнъж решавам да питам нещо нестандартно - Кой си ти?
За мен е истинско ...