Купувайте консерви. Заложници сме. Това е истината, но ще започна с това, че се събудих ужасно гладен и веднага посегнах да светна лампата. Нея нощ си представях торти небостъргачи, тави с нежни пилешки крилца, и фаластьор по белгийски.
Преглъщах цяла сутрин и така съм се оводнил, че пиках повече от пет минути. Но първо да ви разкажа за предния ден.
Всичко, разбира се, започва с едно кафе. Та станах, него ден, избрах най-свежите по вид зрънца, и ги сложих във машинката за мелене. После я включих и натиснах копчето. Не стана нищо. Не тръгна. Винаги бе тръгвала. Грюндиг, от старите. Озадачен я обърнах нагоре, надолу, раздрусах я, попържих я, но не. Накрая я разглобих. Вътре имаше някакво ципокрило в странна поза. Едното краче прегънато, другото увито около някакъв транзистор. Отстраних го с погнуса и я сглобих. Отново натиснах копчето и пак не тръгна. Разглобих я повторно. Издухах прахоляка, почистих клемите завих някаква жичка, която изглеждаше отвита и я затворих. За трети път натиснах ...