24.03.2018 г., 1:07 ч.

За славата на Долно Милево 

  Проза » Разкази, Хумористична
1081 0 0
3 мин за четене

                                                 За славата на Долно Милево

 

- Ей, комщийке, ще си  развалим дослука с тебе да знаеш!

- Що  бе комшо? Какво толкова съм направила?

- Абе  ти  нищо  не си ми направила, ама твоя петел не ми  дава да се взема дрямката.

- Их, пък  и ти бре, комщо. Петел като петел, какво толкова?

- Ах, може ли да не е  като  петел. Като  го гледам като  животинче, нищо  и никакво  не е.Една  чорба  няма  да  излезе  от него, ама-а иначе глас цяло гласище. Че той  няма спиране, ма. Като  викне къгъръ от  5 сутринта  та до  не знам до кога. Та той през 5 минути къгъръ. Какво  е това чудо,ма? Не стига  че  не  пее като другите  петли  ами и страха  няма. Ей, вчера  и пиратка му хвърлих, ама къгъръту  му  не спира.

- Пено,ма. - намеси се и комшията  им  Доню. - Като слушам, аратлика Тоню какво говори за твоя петел и чувам гласовите му способности, що  не вземеш с този петел да кандидатстваш за  рекорд в Гинес, ма?

- Ивъх, бре чичо Доньо ти-и чуваш ли се що говориш?

- Що, ма? Ами  то-о с тоя  голям талант не само Гинес,  ами-и  и в Миланската скала може да участва. То-о, тъй , тъй за  нашето селце нищо не се чува.Така де що? Що да не се прочуем в света.Ей на таланта е при нас. Кво  да  чакаме, а?- тежко и важно заключи Доню.

- Ами да! Аз  подкрепям  изцяло аратлика за неговото предложение. - обади се  Тоню. - Хем, ще-е  се отървем,          Но Доню го блъсна по рамото и Тоню  сполитна, аха да падне и промълви. - Чакай , ва  аратлик. Аз  такова          рекох, че  се прочуем та-а за тва. 

- Я ме слушайте ти-и Пено и Тоньо стига сме приказвали, ами да отидем при кмета. Той да направи  една комисия и да оцени нашето предложение и представи участника ни за  Гинес. И друго да  подготви  документите за  неговото участие в  Миланската скала.

- Да, да! Там ще отидем! - почти  извика Тоню.- За славата на Долно Милево, живота си ша дадем. - и  за  уверение на думите му се тупна в гърдите.

- Чакай, чакай аратлик не бързай толкова с живота си. Тя така не става! - спря  го с жест Доню. - Най напред да  си свършим  работата и след това ще мислим кво ша даваме за Милево. Нека да изчакаме нашия представител  да спечели славата и тогава-а, може  и името си да сменим. Стига с това Долно Милево,  ами  да ни викат Горно, така, де. Пено, ма! Я се облечи по така-а и  вържи  едно  червено  парцалче  на  петлето против уроки и  да тръгваме  на делегация при кмета! За съдбата и славата  на Долно-Горно Милево .Ходом марш! -изкомандва той. И с тържествена стъпка  се  отправиха тримата към кметството с петела в ръце.

© Георги Георгиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??