За теб, любов! Завинаги!
Сама в нощта. Седнала на балкона. Загледана в тъмното синьо небе. Втренчена в единствената мъждукаща звезда. Отмерва края на една изпепеляваща любов. Леко проблясваща в мрака, но все пак умираща. Толкова бързо ли дойде смъртта ù?! Тъй бурна и истинска, а залязваща. Болката, която изпитва, е смразяваща и бавно убива я. Може ли една тъй чакана и изгаряща обич да угасне просто така? Не! Тя не умира, а просто вече е нежелана. Сърцето ù се разкъсва, но тя е на предела на силите си! Бореше се за човека, когото обича до болка, но тъй трудно беше, че вече е безсилна.
Пренебрегвана, жалка, но все пак намирала сили да обича. Но бавно нещо в нея умираше. Представяше си как Той се прибира у дома, за да бъде до нея, за да ù дава сили за живот. И наистина този живот ù се струваше приказка. Но реалността е коварна и унищожителна. Тя разбива и най-красивото. Не я искаше вече, а тя рухваше при всеки скандал. Искаше просто да е до Него. Имаше нужда да е с Него. Тъх трудно ли беш ...