За поредна вечер се чувствам наистина празен, изморен съм, преосмислям всеки ден и виждам, че просто всичко губи значение. Кое кара човек да разбере, че все още е жив? Болката, приятелю, болката, първична, непоносима, пробождаща плътта ти и стигаща до всяко нервно окончание напомняйки, че все още си тук, а какво става когато дори и нея не чувстваш? Аз ще ти кажа приятелю... страшно е... объркващо и грозно. И ставаш фалшив... преструваш се на човека, който си бил, криеш промяната колкото се може по-надълбоко. Ще попиташ какво следва ли? Много е просто - празнотата.... какво остава на един човек, когато му отнемеш мечтите? Нищо... едно голямо нищо. Този човек не е способен да чувства, той просто е една обвивка в пространството, чакайки последния си час.
Нима всички не играем роля?
Всички играем без изключения, просто не го осъзнаваме, водени от най-различни чувства и желания бавно ставаме роби сами на себе си.
На мен просто ми писна да съм този, който се опитвах да бъда през всичките тез ...