***
Тишината разчупва очакванията ти. Ограбва, както само тя е способна. Влиза в дома ти, в стаята ти, в градината с пясъчника...
Върви редом с теб по улиците, притиска слепоочията ти и отстоява собствената си територия. Прокрадва се в мислите, в чувствата и в очакванията ти... Като че ли не забелязва дълбоката бездна, която оставя след себе си ! - и ти не я забелязваш...
А толкова много ти се говори!
Ние хората изговаряме помежду си много излишни неща, всъшност думите - носители на най-важната информация - изчезват без дори да са докоснали сърцата ни.
- Хей, малкият, още ли спиш!? Ставай, че баба ти ще омете мекиците сама!
Обичах да си поспивам. Сутрин, на полето под овошките на дядо. Това лято се бяха навъдили крадци, обикаляха селата с каруците си и обираха наред всичко, що ставаше за ядене. Ние с дядо спяхме в ябълковата градина и пазехме. Спомням си, че се надтичвахме до вкъщи, аз естествено стигах пръв и лакомо се нахвърлях върху мекиците, а баба се усмихваше мило на дядо и му по ...