Животът е Хаос. Понякога може и да изглежда логичен и подреден, но той все пак си остава Хаос. А в Хаоса няма нито логика, нито ред, нито закономерност. Идва момент, когато всичко се завърта хаотично и неповторимо и нещата се пренареждат по най-невъзможния и неочакван начин.
Ето, вече трета поредна година всеки делничен ден Мъжът хващаше метрото в 7:07 часа от малката спирка, деляща два съседни квартала. Всяка сутрин, преди да излезе от вкъщи, той посядаше на шкафчето в коридора и търпеливо изчакваше кукувичката от часовника да обяви седмия час от деня, за да тръгне към метростанцията. Пътят до там беше точно шест минути. Слизаше на перона, стигаше до средата му, поглеждаше в двете посоки и му оставаха 20-30 секунди, за да се взре в релсите и да се опита да долови едва забележимото им потрепване от приближаващия влак. После влакът идваше, Мъжът се качваше и поемаше към центъра на града и към новия работен ден.
Но в една дъждовна и изпълнена с гръмотевици нощ животът, или може би Хаосът ...